През лятото на 2008 г.осъществихме една наша идея,да направим една обиколка на Средните Родопи.Дълго умувахме, какъв маршрут да изберем.По кой път да навлезем в планината.Вече бяхме пътували по направлението Пловдив - Смолян,затова решихме да е другият: Кричим - Девин.Никой от нас не беше минавал по тази дестинация и затова бяхме доста въодушевени.Много внимавахме да не изтървем отбивката за излизане от магистралата за Цалапица - Стамболийски и да си продължим за Пловдив.Прехласвахме се по непознатото, непознати селца, хора, гледки.Всичко ни впечатляваше.Бяхме като деца.В Куртово Конаре нямаше как да подминем уличните търговци на дини.
Пътят е тесен, но нелош за разлика от други части на България, пък и нашият шофьор си го биваше.Движехме се успоредно на язовир Кричим.Нямахме си представа колко километра сме изминали.Само вода и вода.Погледнато на картата доста км са били.Така и не разбрахме, че вече сме стигнали до друр язовир бившия Антонивановци, сега Въча.

Веднага спряхме .Това, което видяха очите ни беше неземно.Не съм мислила, че в нашата Родина има такива съоръжения.

Веднага си спомних за филма с Харисън Форд"Беглецът", където се търкаряше надолу по стената.

Направо ми се разтрепериха краката от гледката.Хвана ме страх да ни си изтърва апаратчето в пропастта.

Приказно.Приказно.Приказно е това, което видяхме след завоя на стената.

Не съм и предполагала, че това го има в нашата България.По филмиге, да, но тук!

Къщички насред язовира.Моторни лодки до тях.

Стояхме и зяпахме в буквалния смисъл.

Красоти и гледки.
И още, някакви останки, от крепост, какво ли!

Не ни се тръгваше, но крайната точка за деня беше Триград, а до там път много...
Някакъв хамбар от старо време.

Какво му е предназначението, не разбрахме.Стоеше си самотен насред нищото.

Родопите са планина, която излъчва някакъв магнетизъм.Човек, веднъж докоснал се до тази магия е обречен да се връща винаги там.Знаехме го и нямахме нищо против да сме в плен на тази магия.Какво по -хубаво да се почувстваш поне за миг част от вечнотта.Трябваше да продължим. Триградското и Буйновско ждрело ни очакваха................

Родопите са планина ,която излъчва някакъв магнетизъм.Човек,веднъж докоснал се до тази магия е обречен да се връща винаги там.Знаехме го и нямахме нищо против да сме в плен на тази магия.Какво по -хубаво да се почувстваш поне за миг част от вечнотта.Трябваше да продължим. Триградското и Буйновсо ждрело ни очакваха...


ТОЛКОВА ХУБАВО СИ ГО КАЗАЛ И БЛАГОДАРЯ ЗА КРАСОТАТА, КОЯТО НИ ПОДНАСЯШ!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/10/.433225


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

имах възможност миналото лято да мина покрай яз. Кричим и яз. Въча - усещането е неповторимо. Особенно ако пътуваш от Кричим и след тунела пред теб се изправя язовира. От едната ти страна планината, от другата язовира - неповторимо е

Мястото е пленително със своята красота каквото и да кажа ще се повтарям,човек трабва да го види с очите си за да се убеди в магнетизма на Родопите.

neveroqtna i nezemna krasota sa na6ite Rodopi! Az sam vliubena v tqh! Po sahtiq mar6rut sam minavala i az i sam vpe4atlena zavinagi! 4akame snimki i ot Trigrad!

Благодаря за чудесната разходка! Още не съм посещавала тази част на Родопите и явно съм пропуснала много.