Нашето пътуване продължи по пътя за Девин.Имаше някаква строителна дейност по пътя.Тежки камиони, прах и тунели.Нарекохме ги пещерите на Али Баба.Интересна работа.В друга част на България не сме виждали подобни, а ние сме пътували доста из България.Преди да стигнем до крайната точка за деня, Триград, трябваше да обиколим Ягодинската пещера и Дяволското гърло.
Буйновското ждрело или приказното образование на река Буйновска, което се оказа дълго ок 6 километра ни плени.Бяхме слушали за Триградското, но Буйновското ни взе ума.Тясно и прекрасно.

Еднолентов път, а да се разминем с насрещно движещите се, трябва да отбиваме в страни на банкета.

Толкова бяхме ентусиазирани, че просто само снимахме и снимахме с камерата от движение.Нямахме търпение, особено, като знаехме, къде отивахме.А Ягодинската пещара ни очакваше.

Спелеологът на входа беше голям сладур.Даде ни доста изчерпателна информация.Ягодинската пещера е дълга 10.500 метра с 3 входа на 3 нива.Два от входовете са изкуствено изкопани, за да се посещава от туристите.Влизаш от един вход излизаш от друг.Цели 84 метра дълъг е единият изкуствен вход.Разбрахме, че  ще обходим 1.100 км  при температура от 6 градуса.Добре,че се облякохме добре.Навън 30 градуса, вътре 6.Това, което щяхме да видим беше приказно.



Вярно е, забрана за снимки, но ние сме българи и малко не чуваме.

Прекрасни образования.

Природата си знае своето.Влязохме в една доста просторна галерия.Учудването ни беше пълно, когато видяхме насред залата мраморна пътечка с масичка.Залата носи името сватбена.Тук се извършват бракосъчетания за търсачите на силни усещания.Самите спелеолози от Девин,Чепеларе обичали да посрещат новата година точно тук , в песни и разкази за приключения.

Гледаш и възклицаваш.

И още.

Вървяхме отзад и снимахме.

Неземна красота.Ако майстор имаше задача да извая тези природни красоти, едва ли щеше да се справи така, както природата.От училище знаехме, че пещерите принадлежат към така нареченият подземен карст.Водата си беше свършила своята дейност в продължение на хиляди години.Имаш чувство, че се намераш в някакъв друг свят.Когато излязохме дълго мълчахме под напора на чувствата.
Навън също имаше, какво да видим.

В  Родопа планина, римски мостове много.Един от тях е в близост до входа на пещерата.Нямаше как да не се щракнем за спомен.

 След прекрасната Ягодинска пещера, ни предстоеше да посетим и пещерното жилище на Ягодинската пещера.За него се влиза от друг вход и естествено се плаща допълнително, но за  нас това нямаше никакво значение.Бяхме изминали 500 км, за да се наслаждаваме на природната красота, но за пещерното жилище скоро........

ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ И ПРОСТО БЯХМЕ С ТЕБ И БЛАГОДАРИМ ЗА ТОВА!
И ЗНАЕШ ЧЕ ГО ИСКАМ...

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/10/.433225


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

чудно място е ,природата е зареждаща на това място.....вътре в пещерата има уникални бисери,изваяни пак от природата в самата пещера...браво за снимките!Весели празници!

Този гид е невероятен.Два пъти съм била там и имах късмета поне единия път да се падна при неговата разходка.Няма равен... А Родопа е величествена и неповторима

Валенце, разказите за местата който си посетила са заразителни. Никога не съм ходила на екскурзия там но след прочетеното и видяното от снимките ще го направя непременно.