За един ден бяхме прекосили половин България.Възхитихме се на страхотните гледки на язовирите Кричим и Въча, преминахме през спиращото дъха ни Буйновско ждрело, посетихме Ягодинската пещера и пещерното жилище и ето ни на път за Дяволското гърло.Денят не беше свършил  за нас - все още.
Триградското ждрело се оказа не по-малко величествено от Буйновското.Как да го опиша - невероятно.Е бяхме запознати, разбира се, но едно е да го гледаш по телевизията и списанията, друго да го видиш със собствените си очи.





Триградското ждрело представлява тесен каньон с отвесни стени с височина над 350 метра.Приказно!

И ето ни пред прочутата дяволска пещера.Бяхме толково ентусиазирани,че хукнахме първо да си подпечатаме картите на 100-те национални туристически обекта,че туку виж после сме забравили.

Успяхме да хванем последната група.
За пещерата знаехме доста интересни неща . Все пак това се предполага , че е пещерата на Орфей, който именно тук, слиза в подземното царство на Хадес да търси съпругата си Евридика.Че каквото и да влезе в прещерата не излиза.Тайнствеността й е свързана и с това, че вътрешните подземни галерии не са проучени и от факта ,че тук загиват при проучване водолази, чийто паметна плоча е на видно място до самата пещера.
Влязохме с групата.

И тук изкуствено прокопан вход за улеснение на туристите.
Всъщност името Дяволско гърло идва от формата на входа - наподобяващ дяволска глава и от грохота на пропадащата в 42 метра пропост Триградска река.
За да е наистина забавно...............

Жив дявол в пещерата.Е, не е дялан от прирадните сили,но все пак!
И да е интересно наистина.......

Това естествено беше само прелюдия.За разлика от Ягодинската пещера, която е приказно красива с карстовите си образования, то Дяволското гърло е екстремна пещера.Грохот на падаща от високо вода, бучене, метални  парапети и стълби,безброй.

Оттук се минали много хора, които явно много вярват в изпълнения на желания.И ние направихме същото.Хвърлихме стотинки и си пожелахме желание.Дали се е изпълнило?Вече не си спомням.

На дъното на пропастта, реката пресича огромна зала и продължава в голяма галерия с множество водопади.

Галерията завършва със сифон, а реката се появява след 250 метра по права линия на повърхността.

Прочутите очи на дявола.Светлината , която прониква през процепите.

Гледката е зашеметяваща.Вижда се като се изкачваш към изхода на пещерата.

Отвън също е величествено.Тук реката бърза да влезе в дяволската уста.





Слънчевите лъчи се пречупват през пръските вода, която пада с грохот в гърлото.

Просто красиво!

Нямаше как да не се щракнем за спомен.

Прирадата около пещерата е просто величествена.

А ти се чувстваш, като прашинка ,от вечната природа!
Трябваше да побързаме за Триград, защото се смръчаваше, а трябваше да си открием и хазяйката - леля Захаринка, която ни очакваше.
Щахме да разгледаме околността на Триград на следващия ден.Знаехме, че не всичко сме видяли още.

Оценявам положително новото ти начинание и желая успех в това видяното от твоите очи и почувстваното от сьрцето ти да стигне до много хора, като това им помогне да опознаят и обикнат Бьлгария

В България има невероятно красиви места, където дъхът на човек да секне.Не съм била по тези места но твойте разкази могат да пренесат човек на място където не е бил.Това е също невероятно място на природата и се надявам тази година да отида по тези места.Въпреки че ми се струва малко страшничко, но изключително съм любопитна да видя подземния водопад.

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

това място би вдигнало адреналина ми,не знам дали има други подобни места в България с такъв магнетизъм както в Родопите.