Нашата екскурзия продължи към село Могилица. Да си призная, че ако не беше книжката със 100 те национални туристически обекта, та да се заинтересувам, къде точно се намира пещерата Ухловица, така и нямаше да знам за това магнетично селце - Могилица.Проучих внимателно маршрута и бях категорична, че следващото ни преспиване ще бъде точно тук. Като напишеш в Гугъл къщи за гости в Могилица и излизат много предложения. Ние се спряхме на къща Бабачев и не съжаляваме.





 



Къщата е семеен хотел по програма Фар и е наистина доста уютна, а стопаните прекрасни хора. Хазяйката е прекрасен готвач на родопска кухня и ако държите на хубавото ядене и добрата обстановка, то това е вашето място.



Запознахме се и с други гости на къщата и вечерта прекарахме много интересно. Говорихме си за маршрутите около Могилица и изобщо за манията ни около прословутите печати на стоте обекта на България. Разбрах, че все още има българи, които милеят за всичко българско и родно и не сме само ние такива странни птици.
На другия ден цел ни беше да посетим Агушевите конаци в Могилица- един истински феодален замък на богати османци, в който се бяха снимали не един и два български филма. Спряхме на центъра и влязохме в информационния център на селото, за да ни упътят на къде да вървим. Много се разочаровахме, като разбрахме, че конаците са реституирани, а новите собственици се съдят и няма да можем да влезнем вътре. Все пак ги разгледахме отвън и останахме доста възхитени.







Няма много съхранени такива имоти по нашите земи и гледката си заслужаваше.



Продължихме към пещерата Ухловица.



Спряхме на паркинг  край пътя и нагоре трябваше да продължим пеша. Ходихме около 20 минути може би, но ни се видяха и повече. Ние сме туристи, ама от тия дето им се вика кашкавал туристи.



Трябваше да почакаме да се събере група, за да влезнем. Да ви кажа, посетила съм всички осветени пещери в България и всички са прекрасни, но тази е най! За да разберете за какво говаря, просто трябва да дойдете и да го видите сами. Пещерата е на ок 4,5 млн години и е суха. Процесите на образуване на сталактити, сталакмити и сталактони е спрял, с две думи, каквото е имало да се образува се е образувало вече.
 






Гледаш и се възхищаваш и само въздишаш, какво е сътворила майката природа в продължение на милиони години, а  ние хората с едно докосване унищожаваме. Прекрасна пещера! Невероятна!
А гледката, която се откроява от входа на пещерата е просто зашеметяващ. Пиша това, защото повече хора трябва да го видят и да си дадат сметка, че природата на България е наистина уникална.Хората на Родопите също са страхотни, добронамерени и отзивчиви. По ирония на съдбата закъсахме точно тук с колата, а тук кой знае какво движение няма. На 10- 15 минути, я мине една кола- я не.Колкото минаха, всичките спряха и се опитаха да ни помогнат с каквото могат. Един добър човечец ни изтегли до Смилян, където имало автомобилен сервиз, където наистина ни помогнаха. Сърдечно благодаря на този родопски човечец, който ни помогна безвъзмездно. Май е вярно правилото, че в планината всички са си близки!
Следваща спирка- Чудните мостове...

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ